toxin (Таня Донова)
357 4101
29.09.2013 г., 12:52 ч.

Самотница 

  Поезия » Друга
868 0 7

Върба самотница. Под нея бряг изронен.

Стои прекършена над мъртвата вода,

линее бавно и изсъхва, сякаш спомен,

изстрадан спомен след неистова тъга.

 

Не иска пролети, ни сокове предишни.

От раните ще бликнат пак сълзи.

Последните си клонки - живи мисли,

в реката на забравата топи.

 

И чувства как немилостта на ветровете

ще свие в шепи последния ù дъх,

за да се прероди отново - в цвете,

на някой див и непокварен връх.

 

Самотно, ала досами небето ясно,

до птиците и полета на песента.

Пречупена, тъгата ще отстъпи място

пред ширналата се в душата свобода.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • До птиците и полета на песента . Красиво казано. Хареса ми !
  • Вярвам, "ще се прероди отново в цвете, на някой див и непокварен връх" и "тъгата ще отстъпи място пред ширналата се в душата свобода."
  • Честит празник на поезията!
  • Има мъртва вода. Такава, в която като погледнеш, не виждаш собственото си отражение. Виждаш неприложимостта си в този свят. Пожеланата от теб самия неприложимост. Мъртвата вода е в нас. В теб няма мъртва вода,нито някога е имало, Тай Пан. Късметлия! Затова се шегуваш с нея. Бъди винаги такъв... шеговит!
    Мъчително начало, Таня и изненадващ финал. Дори ритъмът е променен преди "прераждането" Така е по.достоверно.
  • Размисли ме съдбата на лирическата героиня - самотната върба!
    Много ми хареса този стих!
  • Слънце ненагледно, осениха ли те пак мъдростите? Обещавам ти, че ако някога се разведа с образността, ще започна да пиша политически статии! Ама то пък и там едни образи, пак не става!
    ПП То и много хора вдигат шум до Бога, ама иначе са... (заглавие от роман на Гогол)
  • Много ми хареса стихът ти, мила Таня, с тази поанта за освобождаването на духа! А то е тъй непостижимо...
Предложения
: ??:??