KingLION (Красимир Иванов)
18 77
17.01.2010 г., 23:39 ч.

Самотник 

  Поезия » Друга
1225 0 5

Самотник

 

Понякога липсата на емоционалност в живота

те кара да стоиш над празен лист с химикалка в ръка

и в тиха баналност

да търсиш видение за нови слова.

 

Когато тишина обсеби душата,

листът бял празен стои!

И никое слово не ще звучи така,

както тъмните петна от топли сълзи!

 

Когато душата е празна,

нима има думи да я изразя?

Как от тишината звук да простене,

щом нотите мълчат?

 

В нощите студени,

когато всички спят,

аз съм буден и усещам

един познат страх.

 

Тиха е нощта.

Чувствам се обречен!

И не от тъмното ми е страхът,

а от тишината – моята стара приятелка!

 

Плаши ме, но как да я забравя?!

Та нали на нея аз съм двойник!

И макар със семейство и приятели да съм, ще призная,

че вътре в себе си оставам си самотник!

 

©

© Красимир Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво,много е добро !
  • Благодаря на всички!
  • За мен си успял да опишеш това,което не може да бъде изказано...това което почти всички ни подтиква да хванем химикала,но и същото това,което е най-трудно да се изрази-душата на поета!
    Поздравления!
  • Докато четях тези прекрасни редове, особено последните се сетих за цитат от една песен "If you ever saw me smile you should know that I felt sick inside.."
  • И никое слово не ще звучи така,
    както тъмните петна от топли сълзи!
    Невероятно!
Предложения
: ??:??