Самотник
Самотник
Понякога липсата на емоционалност в живота
те кара да стоиш над празен лист с химикалка в ръка
и в тиха баналност
да търсиш видение за нови слова.
Когато тишина обсеби душата,
листът бял празен стои!
И никое слово не ще звучи така,
както тъмните петна от топли сълзи!
Когато душата е празна,
нима има думи да я изразя?
Как от тишината звук да простене,
щом нотите мълчат?
В нощите студени,
когато всички спят,
аз съм буден и усещам
един познат страх.
Тиха е нощта.
Чувствам се обречен!
И не от тъмното ми е страхът,
а от тишината – моята стара приятелка!
Плаши ме, но как да я забравя?!
Та нали на нея аз съм двойник!
И макар със семейство и приятели да съм, ще призная,
че вътре в себе си оставам си самотник!
©
© Красимир Иванов All rights reserved.
