20.11.2014 г., 18:40

Самотник

645 0 1

Самотник

 

Като самотен принц под дъжда на улицата седя.

Вторачил поглед към прозореца на твоята стая,

в очакване да се появиш, принцесо на моите мечти.

 

 

Да се появиш на прозореца, а после да се спуснеш

по меките копринени чаршафи и да те взема

в прегръдките си и да те отведа в моите покои.

 

 

Щом се появиш ще видиш, че самотникът всъщност

не е толкова лош и мълчалив както изглежда,

а се притеснява от отговора ти на неговия въпрос...

 

 

Обичаш ли ме, принцесо моя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Новак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително нежно, силно и красиво казано!Развълнува ме и ме впечатли!Носи ми усещане за едно сърце, което много обича, но просто се страхува... и просто иска обичта му да е споделена!Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...