Nov 20, 2014, 6:40 PM

Самотник

  Poetry » Love
646 0 1

Самотник

 

Като самотен принц под дъжда на улицата седя.

Вторачил поглед към прозореца на твоята стая,

в очакване да се появиш, принцесо на моите мечти.

 

 

Да се появиш на прозореца, а после да се спуснеш

по меките копринени чаршафи и да те взема

в прегръдките си и да те отведа в моите покои.

 

 

Щом се появиш ще видиш, че самотникът всъщност

не е толкова лош и мълчалив както изглежда,

а се притеснява от отговора ти на неговия въпрос...

 

 

Обичаш ли ме, принцесо моя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Новак All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключително нежно, силно и красиво казано!Развълнува ме и ме впечатли!Носи ми усещане за едно сърце, което много обича, но просто се страхува... и просто иска обичта му да е споделена!Поздрави!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...