Самотникът, той няма име.
Животът го нарича то.
На Бог повтаря "Ти прости ме"
и във неволите "Защо"
Самотникът, той няма радост.
Минават дните в сивота.
Изгубил е в душата младост.
Останала е само тишина.
Самотникът, той няма днес,
а утре е забравено писмо.
Останала е глупавата чест.
Да прави всекиму добро.
Самотникът, той няма и украса.
За празници звездите са това.
Останал сам на Коледната маса
с бутилка алкохол и празнота.
Самотникът, той има Обич
и тя е всичко на света.
© Гедеон Всички права запазени