Самотникът на Седмата ми пейка
САМОТНИКЪТ НА СЕДМА МИ ПЕЙКА
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои,
със две скатани ризи в гардероба щастлив се будя ката ден в зори –
със мижавата пенсийка във джоба и привечер със биричките три,
със времена, дошли от други ери, в които бях наистина щастлив,
един – захвърлен в нищото Валерий, жив корабокрушенец върху риф,
а аз в себепреценките съм точен – и ни в една до днес не съгреших! –
едно безкрайно глупаво старчоче, изплакало живота си на стих.
5 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 50 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
