11.11.2024 г., 20:02 ч.

Самотникът на Седмата ми пейка 

  Поезия
62 3 3

САМОТНИКЪТ НА СЕДМА МИ ПЕЙКА

 

… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –

хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,

и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,

не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои,

със две скатани ризи в гардероба щастлив се будя ката ден в зори –

 

със мижавата пенсийка във джоба и привечер със биричките три,

със времена, дошли от други ери, в които бях наистина щастлив,

един – захвърлен в нищото Валерий, жив корабокрушенец върху риф,

а аз в себепреценките съм точен – и ни в една до днес не съгреших! –

едно безкрайно глупаво старчоче, изплакало живота си на стих.

 

5 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 18, 50 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дойдохме на земята, живяхме и видяхме това-онова, понаписахме нещичко и не трябва да се вайкаме. Ще останат четливи знаци след нас, Валери! Здрав да си, поете!👍
  • със времена, дошли от други ери, в които бях наистина щастлив,
    един – захвърлен в нищото Валерий, жив корабокрушенец върху риф,
  • Красота и любов!
Предложения
: ??:??