19.01.2025 г., 14:09 ч.

Самотникът под столичния сняг 

  Поезия
189 2 4
САМОТНИКЪТ ПОД СТОЛИЧНИЯ СНЯГ
… тъй както си въртях гезме по „Графа“, а след това по „Руски“ и „Леге“,
мечтаех да си кажем два-три лафа със тръгналото подир мен ченге,
навярно подозрително изглеждах? – със шушлека под дрипавия сняг,
през столичната кукувича прежда – печален, леко трезвен смотаняк –
заключен град с кепенци, с катинари, в неделя скърца въздухът от студ,
побратим със софийските клошари, изпих на завет с тях шише мавруд,
и – тъй като дъската си ми хлопа! – от времето, в което бях дете,
се метнах във трамвайчето на „Попа“ – да ме откара, пък където ще!
Какво от туй, че пряспата бе ледна? Поседнах върху нея – чист и тих.
А на ченгето, дето ме последва, за „Сбогом!“ му написах този стих.
12 януарий 2025 г. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
: ??:??