Валери_Станков (Валери Станков)
1503 986
19.01.2025 г., 14:09 ч.

Самотникът под столичния сняг 

  Поезия
79 2 4

САМОТНИКЪТ ПОД СТОЛИЧНИЯ СНЯГ

 

… тъй както си въртях гезме по „Графа“, а след това по „Руски“ и „Леге“,

мечтаех да си кажем два-три лафа със тръгналото подир мен ченге,

навярно подозрително изглеждах? – със шушлека под дрипавия сняг,

през столичната кукувича прежда – печален, леко трезвен смотаняк –

заключен град с кепенци, с катинари, в неделя скърца въздухът от студ,

 

побратим със софийските клошари, изпих на завет с тях шише мавруд,

и – тъй като дъската си ми хлопа! – от времето, в което бях дете,

се метнах във трамвайчето на „Попа“ – да ме откара, пък където ще!

Какво от туй, че пряспата бе ледна? Поседнах върху нея – чист и тих.

А на ченгето, дето ме последва, за „Сбогом!“ му написах този стих.

 

12 януарий 2025 г.

гр. София, 10, 20 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??