Самотният лъв
САМОТНИЯТ ЛЪВ
Един самотен остаряващ лъв
на слънцето лениво се излегна.
Бе нявга цар, бе свикнал да е пръв,
но всичко туй до болка му дотегна.
Лъвицата, родила му деца,
със времето оказа се хиена.
Постави му под гривата рогца,
от разни чужди кучета пленена.
Лъвът се скапа - липсваше му жар,
мерак да гони дивеч не остана.
Всесилният доскоро господар
да се налива с водка се захвана.
С премрежен поглед гледаше в захлас
играта на газелските копита.
По-млади котета с присъща страст
го съблазняваха съвсем открито.
И миг преди да падне в пропастта,
до края на която бе достигнал,
усети с нова сила любовта -
съдбата дяволито му намигна.
Последната любов за този лъв -
една самотна ласкава тигрица -
раздвижи застоялата му кръв.
Днес той е неин роб, а тя - царица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
