temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
17.12.2007 г., 14:50 ч.

Самотният лъв 

  Поезия » Любовна
3021 1 18
 

           САМОТНИЯТ ЛЪВ

 

Един самотен остаряващ лъв

на слънцето лениво се излегна.

Бе нявга цар, бе свикнал да е пръв,

но всичко туй до болка му дотегна.

 

Лъвицата, родила му деца,

със времето оказа се хиена.

Постави му под гривата рогца,

от разни чужди кучета пленена.

 

Лъвът се скапа - липсваше му жар,

мерак да гони дивеч не остана.

Всесилният доскоро господар

да се налива с водка се захвана.

 

С премрежен поглед гледаше в захлас

играта на газелските копита.

По-млади котета с присъща страст

го съблазняваха съвсем открито.

 

И миг преди да падне в пропастта,

до края на която бе достигнал,

усети с нова сила любовта -

съдбата дяволито му намигна.

 

Последната любов за този лъв -

една самотна ласкава тигрица -

раздвижи застоялата му кръв.

Днес той е неин роб, а тя - царица!

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??