Cursed (Димитрина Иванова)
31 423
6.03.2008 г., 20:29 ч.

Самотният поет кърви 

  Поезия » Философска
909 0 6
Поетът в мен е мъртъв...!



Топлината стана ледени дихания,
подкупени от самотата,
Лъжата продава своите обещания,
Жестокостта се скри в светлината.

В това се превърна света -
завивки от изсъхнали сълзи,
легло, в което гние съвестта,
слепота, обсебваща нашите очи.

Вярата разяде мечтите
и погреба Бог в пепелта.
Езичниците се крият в сълзите,
лекуват смъртта...

Ние сме роби на реалността,
слепци, водени от отмъщението.
Купихме очите на жестокостта,
бездиханни слуги на презрението.

Самотният поет кърви
и търси справедливостта,
сянката му е в нашите очи,
плаши реалността...

Малкото му гниещо сърце
намери истината в ридание,
изсъхна в кървавите ми ръце,
превърна дъха ми в стенание...

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ди, пак ли си на таква черна тема Няма какво да коментирам, какво всичко твои творби и тази е много силна, но гледай по оптимистично на всичко
  • ...не мисля така...жив е поетът в теб...
    но е самотен...Имаш много философски идеи...
    все тежки житейски истини...а си дете...
    едно много умно дете! с обич, мила Димитрина.
  • Ти си прекрасна поетеса!Стиховете ти докосват дълбоко сърцето и душата!Прегръдки и за този невероятен стих!
  • Моето мнение...хм,прекрасно е!Страшно ми хареса!Мъдро и докосващо!харесва ми да те чета!поздрав!
  • Рядко съм била толкова несигурна за качеството на свое стихотворение.За въздействието,за правилния избор на мотив...До болка се съмнявам.
    Критикувайте,моля ви,кажете мнение.
  • Хайде да го съживим...иначе в тази самота прозаичен бил светът!
Предложения
: ??:??