6.03.2008 г., 20:29 ч.

Самотният поет кърви 

  Поезия » Философска
1069 0 6
Поетът в мен е мъртъв...!
Топлината стана ледени дихания,
подкупени от самотата,
Лъжата продава своите обещания,
Жестокостта се скри в светлината.
В това се превърна света -
завивки от изсъхнали сълзи,
легло, в което гние съвестта,
слепота, обсебваща нашите очи.
Вярата разяде мечтите
и погреба Бог в пепелта.
Езичниците се крият в сълзите, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??