Самотният поет кърви
Поетът в мен е мъртъв...!
Топлината стана ледени дихания,
подкупени от самотата,
Лъжата продава своите обещания,
Жестокостта се скри в светлината.
В това се превърна света -
завивки от изсъхнали сълзи,
легло, в което гние съвестта,
слепота, обсебваща нашите очи.
Вярата разяде мечтите
и погреба Бог в пепелта.
Езичниците се крият в сълзите,
лекуват смъртта...
Ние сме роби на реалността,
слепци, водени от отмъщението.
Купихме очите на жестокостта,
бездиханни слуги на презрението.
Самотният поет кърви
и търси справедливостта,
сянката му е в нашите очи,
плаши реалността...
Малкото му гниещо сърце
намери истината в ридание,
изсъхна в кървавите ми ръце,
превърна дъха ми в стенание...
Топлината стана ледени дихания,
подкупени от самотата,
Лъжата продава своите обещания,
Жестокостта се скри в светлината.
В това се превърна света -
завивки от изсъхнали сълзи,
легло, в което гние съвестта,
слепота, обсебваща нашите очи.
Вярата разяде мечтите
и погреба Бог в пепелта.
Езичниците се крият в сълзите,
лекуват смъртта...
Ние сме роби на реалността,
слепци, водени от отмъщението.
Купихме очите на жестокостта,
бездиханни слуги на презрението.
Самотният поет кърви
и търси справедливостта,
сянката му е в нашите очи,
плаши реалността...
Малкото му гниещо сърце
намери истината в ридание,
изсъхна в кървавите ми ръце,
превърна дъха ми в стенание...
© Димитрина Иванова All rights reserved.
Няма какво да коментирам, какво всичко твои творби и тази е много силна, но гледай по оптимистично на всичко 
