Самотно
В тъмната призрачна нощ
пробудих се от писъци страшни.
В гърдите с чудовищна мощ
изплуваха спомени прашни.
По лунна пътека вървя,
как искам да бъдеш до мене,
но в тъмното пак съм сама,
в гърдите ми болката стене.
Исках с ръка да ме сгрееш,
да зная, че има те тук.
Като въглен до мен да не тлееш
и да няма в сърцето ми студ.
Но тебе те няма до мене,
илюзия само си ти.
Как не искам във мене да стене
раната, дето кърви.
Мечтите ми сриваш на прах,
съдбата в сълзите се дави.
Душата умира от страх,
че грешка пак ще направи.
Не искам да бъда ранена.
Като птица без глас да крещя
и болката вечно стаена
да се дави във тъжна роса.
пробудих се от писъци страшни.
В гърдите с чудовищна мощ
изплуваха спомени прашни.
По лунна пътека вървя,
как искам да бъдеш до мене,
но в тъмното пак съм сама,
в гърдите ми болката стене.
Исках с ръка да ме сгрееш,
да зная, че има те тук.
Като въглен до мен да не тлееш
и да няма в сърцето ми студ.
Но тебе те няма до мене,
илюзия само си ти.
Как не искам във мене да стене
раната, дето кърви.
Мечтите ми сриваш на прах,
съдбата в сълзите се дави.
Душата умира от страх,
че грешка пак ще направи.
Не искам да бъда ранена.
Като птица без глас да крещя
и болката вечно стаена
да се дави във тъжна роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лейла Всички права запазени
