В тъмната призрачна нощ
пробудих се от писъци страшни.
В гърдите с чудовищна мощ
изплуваха спомени прашни.
По лунна пътека вървя,
как искам да бъдеш до мене,
но в тъмното пак съм сама,
в гърдите ми болката стене.
Исках с ръка да ме сгрееш,
да зная, че има те тук.
Като въглен до мен да не тлееш
и да няма в сърцето ми студ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация