LeyLLa (Лейла)
4 1
Dec 3, 2007, 1:12 PM

Самотно 

  Poetry » Love
850 0 4
В тъмната призрачна нощ
пробудих се от писъци страшни.
В гърдите с чудовищна мощ
изплуваха спомени прашни.

По лунна пътека вървя,
как искам да бъдеш до мене,
но в тъмното пак съм сама,
в гърдите ми болката стене.

Исках с ръка да ме сгрееш,
да зная, че има те тук.
Като въглен до мен да не тлееш
и да няма в сърцето ми студ.

Но тебе те няма до мене,
илюзия само си ти.
Как не искам във мене да стене
раната, дето кърви.

Мечтите ми сриваш на прах,
съдбата в сълзите се дави.
Душата умира от страх,
че грешка пак ще направи.

Не искам да бъда ранена.
Като птица без глас да крещя
и болката вечно стаена
да се дави във тъжна роса.

© Лейла All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??