Разпиляха се птиците, отлетяха.
Няма я птичата песен във утрото.
И щурчетата отдавна замлъкнаха
само звън е останал в сърцето.
Само вятърът, като мен е останал
и той е самотен и тъжен.
Иска да пее, а плаче и понякога
ме прегръща все още в съня си
Тъжни са клоните, гнездата са празни,
ронят сълзи от падащи листи.
По лицето ми стичат се сълзите,
като есен са тъжни очите ми.