Oct 20, 2006, 9:54 PM

Самотно и много студено 

  Poetry
881 0 15
Разпиляха се птиците, отлетяха.
Няма я птичата песен във утрото.
И щурчетата отдавна замлъкнаха
само звън е останал в сърцето.
Само вятърът, като мен е останал
и той е самотен и тъжен.
Иска да пее, а плаче и понякога
ме прегръща все още в съня си
Тъжни са клоните, гнездата са празни,
ронят сълзи от падащи листи.
По лицето ми стичат се сълзите,
като есен са тъжни очите ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??