Тихо е! Тъмнината обхващала прашната стая!
Като призрак седяло то с наведена глава...
Отразеният образ в огледалото отсреща
се размивал в тежката черна мъгла!
Две очи проблясват, вгледани в нищото!
Лице толкова от скоро, а сякаш от отдавна забравило да се усмихва...
Като самотно цвете на изоставената спирка,
ритъмът на живот все повече притихва!
Спомен след спомен, боли го душата,
сякаш сърцето умира в пълен погром!
Чуват се само сълзите в тъмата...
То беше там, но сякаш не бе в своя дом!
С празен поглед извърта глава
и вижда онези две ярки звезди...
Толкова далечни и толкова близки,
за миг се стичат онези тежки сълзи!
Тихо е! Безизразно, то - детето, седи в тъмата
и брои време, сякаш в измама!
Само... без родители живее то в жестокия свят
... и никога не ще настъпи тъй желаната промяна!...
© Инна Всички права запазени