29.09.2010 г., 16:44

Самотното дете

1.1K 0 1

Тихо е! Тъмнината обхващала прашната стая!

Като призрак седяло то с наведена глава...

Отразеният образ в огледалото отсреща

се размивал в тежката черна мъгла!


Две очи проблясват, вгледани в нищото!

Лице толкова от скоро, а сякаш от отдавна забравило да се усмихва...

Като самотно цвете на изоставената спирка,

ритъмът на живот все повече притихва!


Спомен след спомен, боли го душата,

сякаш сърцето умира в пълен погром!

Чуват се само сълзите в тъмата...

То беше там, но сякаш не бе в своя дом!


С празен поглед извърта глава

и вижда онези две ярки звезди...

Толкова далечни и толкова близки,

за миг се стичат онези тежки сълзи!


Тихо е! Безизразно, то - детето, седи в тъмата

и брои време, сякаш в измама!

Само... без родители живее то в жестокия свят

... и никога не ще настъпи тъй желаната промяна!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...