Sep 29, 2010, 4:44 PM

Самотното дете

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Тихо е! Тъмнината обхващала прашната стая!

Като призрак седяло то с наведена глава...

Отразеният образ в огледалото отсреща

се размивал в тежката черна мъгла!


Две очи проблясват, вгледани в нищото!

Лице толкова от скоро, а сякаш от отдавна забравило да се усмихва...

Като самотно цвете на изоставената спирка,

ритъмът на живот все повече притихва!


Спомен след спомен, боли го душата,

сякаш сърцето умира в пълен погром!

Чуват се само сълзите в тъмата...

То беше там, но сякаш не бе в своя дом!


С празен поглед извърта глава

и вижда онези две ярки звезди...

Толкова далечни и толкова близки,

за миг се стичат онези тежки сълзи!


Тихо е! Безизразно, то - детето, седи в тъмата

и брои време, сякаш в измама!

Само... без родители живее то в жестокия свят

... и никога не ще настъпи тъй желаната промяна!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...