Самотното море
Самотното море
Отново си самотно мое мило море,
няма ги хората, мрачно е твоето небе.
Само морските птици, твоите чеда
прелитат над теб, махат ти с крила!
Вълните ти са тъмни и буйни сега,
спомнят ми за лятото с усмивка и тъга.
Идват отново те към мен една по една,
вървя по брега ти и оставаш моята следа.
И слънцето тъжно грее на небето,
докосва го с лъчи но студено е морето.
А плажът е побелял, в бяла премяна,
снега е скрил пясъка сякаш го няма.
Не тъжи мое море аз пак ще се завърна,
ще дойда при теб лятото, ще те прегърна.
Само ти море ме разбираш и когато мълча,
ще дойда при теб заедно да срещнем Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
