in4enceto_91 (Ина)
91 72
22.06.2012 г., 12:31 ч.

Самотното време 

  Поезия » Любовна
744 0 10

Във вените искам да чувствам живота,

в нежния поглед на някой да плувам.

И сладките звуци... нота по нота

на нечия обич в мене да чувам.

 

Искам да виждат очите ми цветно

и дните ми сивото було да скъсат.

Не искам в апатия тъй неусетно,

самотно край мене те да се пръсват.

 

В пулса ми диви коне да усещам

от лекия допир на нечии устни...

Да бъда значима за някой отсреща,

с чийто ръце ще преплитаме пръсти.

 

Да искаш от себе си всичко да даваш,

а всъщност да няма кой да го вземе.

Щом осъзнаеш, че сам си оставаш,

най-бавно минава... самотното време.

© Ина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Самотните мигове са най-мъчителни,но ти си съумяла да превърнеш времето от свой враг във верен приятел!Поздрав!
  • Самотното време наистина минава най-бавно и понякога ти се струва цяла вечност,но ето ти чудесен начин да го запълниш-превръщайки празнотата в красиво подредени и въздействащи думи!
  • харесах!
  • Браво! Прекрасен стих!
  • Благодаря ти, Алекс!
  • Тъжна и добра както винаги
    И както винаги стиховете ти заслужават повече внимание.
  • Чувствено! Поздравления!
  • Убеждава!Чувството е сдържано, но пожеланото показва колко сила и страст чакат своя миг.Поздрав!
  • Хубаво е!
  • Да искаш от себе си всичко да даваш,
    а всъщност да няма кой да го вземе.
    Щом осъзнаеш, че сам си оставаш,
    най-бавно минава... самотното време.
    Всички сме осъдени самотни на тази земя!
Предложения
: ??:??