Самотното време
Във вените искам да чувствам живота,
в нежния поглед на някой да плувам.
И сладките звуци... нота по нота
на нечия обич в мене да чувам.
Искам да виждат очите ми цветно
и дните ми сивото було да скъсат.
Не искам в апатия тъй неусетно,
самотно край мене те да се пръсват.
В пулса ми диви коне да усещам
от лекия допир на нечии устни...
Да бъда значима за някой отсреща,
с чийто ръце ще преплитаме пръсти.
Да искаш от себе си всичко да даваш,
а всъщност да няма кой да го вземе.
Щом осъзнаеш, че сам си оставаш,
най-бавно минава... самотното време.
© Ина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Самотните мигове са най-мъчителни,но ти си съумяла да превърнеш времето от свой враг във верен приятел!Поздрав!
-
Самотното време наистина минава най-бавно и понякога ти се струва цяла вечност,но ето ти чудесен начин да го запълниш-превръщайки празнотата в красиво подредени и въздействащи думи!
-
харесах!
-
Браво! Прекрасен стих!
-
Благодаря ти, Алекс!
-
Тъжна и добра както винаги
И както винаги стиховете ти заслужават повече внимание. -
Чувствено! Поздравления!
-
Убеждава!Чувството е сдържано, но пожеланото показва колко сила и страст чакат своя миг.Поздрав!
-
Хубаво е!
-
Да искаш от себе си всичко да даваш,
а всъщност да няма кой да го вземе.
Щом осъзнаеш, че сам си оставаш,
най-бавно минава... самотното време.
Всички сме осъдени самотни на тази земя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
