Самотното време
Във вените искам да чувствам живота,
в нежния поглед на някой да плувам.
И сладките звуци... нота по нота
на нечия обич в мене да чувам.
Искам да виждат очите ми цветно
и дните ми сивото було да скъсат.
Не искам в апатия тъй неусетно,
самотно край мене те да се пръсват.
В пулса ми диви коне да усещам
от лекия допир на нечии устни...
Да бъда значима за някой отсреща,
с чийто ръце ще преплитаме пръсти.
Да искаш от себе си всичко да даваш,
а всъщност да няма кой да го вземе.
Щом осъзнаеш, че сам си оставаш,
най-бавно минава... самотното време.
© Ина All rights reserved.
