27.04.2012 г., 15:14

Самотраки

1.3K 0 16

Зелени до скрежисто върхове,

реки със каменни терзания,

безумно от синеене море

и богове със гръмогласни мании...

 

Търкулнати маслинови сълзи

в трапчинките на утринна усмивка,

ветрец, играещ в твоите коси,

и узо ледено - до жадно пивко...

 

Изгубена във Рая тишина

и залез, отлежал на жар - до златно,

самотна лодка... плясък на вълна,

понесъл смисъла на необята....

 

 

Самотраки* - остров в Егейско море

 

http://www.youtube.com/watch?v=LEVk0BJPgSs&feature=related

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота и омайност!
    Завлядяващ пейзаж си изрисувал, дори мечтателен...
    Поздрави!
  • Не съм била там, но чрез стиха ти се пренесох, и видях, и почувствах!
    Поздравления!
  • Севдалинчо, опитал си се да напишеш едва ли не докторска дисертация по тема, за която очевидно ти липсват много неща. Така че подобни излияния си запази за адвокатските си пледоарии. Не съм аз човекът, който ще участва в подобен елементарен диспут.
  • Майкъл, имам една залебежка, която, няма дя сбъркаш ако е приемеш. Суперлатива "НАЙ" използвай за други категории ката най-висок, най-тежък най-дълък и т.н., т.е. за неща, които могат реално да се измерят, а що се отнася до най-хубав, най-умен, най-добър и т.н. в тях субективния фактор е много подвеждащ и нерядко води до грешни заключения. Затова в такива случаи, най- разумното е да се използва "Един/а от най..." и то като лично мнение.
    Конкретно за случая... Ако някога отидеш на Малдивите, представите ти за Самотраки ще избледнеят, което съвсем не значи, че точно те са
    " Най".
    Всъщност, тази забележка не е персонална и важи за всички.
    Що се отнася до Самотраки, предполагам, че не си имал възможност да контактуваш със старите барби и да се потопиш в нещо, което никога не си предполагал, че го има. Но... това е друга тема.
  • Благоаря Ви от сърце!
    Красива вечер, приятели!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...