16.03.2015 г., 12:42 ч.

Самовиновност 

  Поезия » Философска
1020 0 4

За нежната вяра ...

За чистото чувство!?

За силната обич...

За сладка любов!

За живот измислен,

лъжовен, греховен...

За всичко това,

човек сам си обърква

много неща.

Мисли се той за безгрешен.

И учи на разум всеки друг.

Но всъщност от гордост -

не чиста... Изгубил отдавна

играта!?

Самотник блуждаещ.

Който успява сам себе си -

да излъже и себе си

да обвърже с лъжа...

За нежната вяра,

двама са нужни.

За чистото чувство,

душата се моли.

За силната обич,

сплотеност ти трябва.

За сладка любов,

сърцето  копнее.

Тогава светът ни

ще се прероди

 и с любов чиста

ще ни дари!

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Самовиновноста на лирическия е съвкупност от много преживяни човешки съдби и в общия умисъл на нещата е прероден в един!Дано да съм успял да го пресъздам правилно!Благодаря Тони за коментара!!!До нови!!!
  • Добър вечер, Ачо!С това самопризнание си тръгнал по правия път към спасението.Това дълбоко и публично самопризнание на греха е голяма сила.Има едно условие -никога повече да не се върнеш грешното минало.
    "Мисли си той за безгрешен.
    и учи на разум всеки друг.
    но всъщност от гордост
    не чиста...Изгубил отдавна
    играта!?"
    Трябва да станеш нов човек и повярваш в себе си!
    Пожелавам ти го от сърце, скъпи приятелю!
    Желая ти здраве и лека нощ!
  • Благодаря Таничка за топлото пожелание!Радвам се че коментира!
  • Пожелавам ти всичко това да се сбъдне!
Предложения
: ??:??