16.03.2015 г., 12:42

Самовиновност

1.2K 0 4

За нежната вяра ...

За чистото чувство!?

За силната обич...

За сладка любов!

За живот измислен,

лъжовен, греховен...

За всичко това,

човек сам си обърква

много неща.

Мисли се той за безгрешен.

И учи на разум всеки друг.

Но всъщност от гордост -

не чиста... Изгубил отдавна

играта!?

Самотник блуждаещ.

Който успява сам себе си -

да излъже и себе си

да обвърже с лъжа...

За нежната вяра,

двама са нужни.

За чистото чувство,

душата се моли.

За силната обич,

сплотеност ти трябва.

За сладка любов,

сърцето  копнее.

Тогава светът ни

ще се прероди

 и с любов чиста

ще ни дари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самовиновноста на лирическия е съвкупност от много преживяни човешки съдби и в общия умисъл на нещата е прероден в един!Дано да съм успял да го пресъздам правилно!Благодаря Тони за коментара!!!До нови!!!
  • Добър вечер, Ачо!С това самопризнание си тръгнал по правия път към спасението.Това дълбоко и публично самопризнание на греха е голяма сила.Има едно условие -никога повече да не се върнеш грешното минало.
    "Мисли си той за безгрешен.
    и учи на разум всеки друг.
    но всъщност от гордост
    не чиста...Изгубил отдавна
    играта!?"
    Трябва да станеш нов човек и повярваш в себе си!
    Пожелавам ти го от сърце, скъпи приятелю!
    Желая ти здраве и лека нощ!
  • Благодаря Таничка за топлото пожелание!Радвам се че коментира!
  • Пожелавам ти всичко това да се сбъдне!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...