28.09.2023 г., 20:34

Самозаблуда

543 1 1

Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее?
Заблуждаваш ли се от любовта си,
от добротата и честността си?
Тогава, когато си лесно контролируем
и също така елементарно предсказуем.
Заблуждаваш ли се, че хората ги интересува,
когато си в тежка агония
и нищо за теб не си струва?
Ах, каква ирония,
да приложиш върху себе си лъжата,
за да се запазиш цял,
а не да бъдеш другар на самотата.
Заблуждаваш ли се, когато си тъжен,
когато за теб всичко е мъчение?
И въпреки това се впускаш в онова течение -
на надежда и вяра в хора,
ала съдбата е жестока,
изпълнена с много болка.
Живот в самозаблуда -
дали си струва?
Дали времето лекува
и те превръща в онзи изстинал човек -
където надеждата е изгубена,
а вярата дори незаслужена?
Въпросът накрая всъщност е:
"Продължаваш ли да се заблуждаваш, приятелю?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво и съдържателно стихотворение, с вечни истини за хората и живота, монолог почти по Хамлетовски! Сякаш си го писала за мен; запазвам го в "любими".

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...