28.09.2023 г., 20:34

Самозаблуда

541 1 1

Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее?
Заблуждаваш ли се от любовта си,
от добротата и честността си?
Тогава, когато си лесно контролируем
и също така елементарно предсказуем.
Заблуждаваш ли се, че хората ги интересува,
когато си в тежка агония
и нищо за теб не си струва?
Ах, каква ирония,
да приложиш върху себе си лъжата,
за да се запазиш цял,
а не да бъдеш другар на самотата.
Заблуждаваш ли се, когато си тъжен,
когато за теб всичко е мъчение?
И въпреки това се впускаш в онова течение -
на надежда и вяра в хора,
ала съдбата е жестока,
изпълнена с много болка.
Живот в самозаблуда -
дали си струва?
Дали времето лекува
и те превръща в онзи изстинал човек -
където надеждата е изгубена,
а вярата дори незаслужена?
Въпросът накрая всъщност е:
"Продължаваш ли да се заблуждаваш, приятелю?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво и съдържателно стихотворение, с вечни истини за хората и живота, монолог почти по Хамлетовски! Сякаш си го писала за мен; запазвам го в "любими".

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...