22.03.2012 г., 12:36 ч.

Самозащита 

  Поезия
725 0 11

 

 

    САМОЗАЩИТА

 

 

Реших да прескоча,

надвила с ръмжене

доброто, заселено в мен.

Зовът на кръвта ми

бе миг краткосрочен

и бързо омилостивен.

 

Не щракнаха зъбите

с вълча закана,

усмивка през сълзи разкрих.

И сянка от хищника

в мен не остана.

Врага си така победих.

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано има хора покрай нас, които оценят силата на доброто!
    Радвам се да те видя, Неделина, здравей!
  • Най-доброто оръжие - доброто!
    Поздрав, Мария!
  • Ели, радва ме твоето браво! Дано пролетта е свила гнездо в душата ти!
  • Браво! Поздрав, Мария! Желая ти един прекрасен пролетен ден!
  • Сигурна съм, че и ти го можеш, Нели! Здравей!
  • Блазе ти, че го можеш
    Поздравления!
  • И аз - "една наивница на средна възраст" - ви изпращам поздрав, приятели! Винаги са ме учили да побеждавам с добро и моето желание е наистина да си остана такава!
  • Поздрав и от мен, Мария!
  • Хубаво е, Мария! Остани си такава и не прескачай доброто! Поздрави!
  • Да победиш с усмивка врага и вън и вътре.
    Дори да е наивно си струва да опиташ.
    Царуващата злоба прегърнала света ни
    омразата я храни, а любовта убива ...
  • Като поетична творба - чудесно. И свежо, и издържано, и си има всичко необходимо. А за жената-поетеса у теб бих казал с въздишка: още една наивница на средна въззраст... Поздрав, Мария!
Предложения
: ??:??