25.09.2010 г., 19:56

Санаториум за души

1.4K 0 33

Приключили със земните си дни,

поели по вековните пътеки,

във Санаториума за чувствителни души

лекуват случаи със травми леки.

 

Тъй наранени и отчаяни дошли,

раздавали се много на земята,

предписва им Небесният ДжиПи

въздушни бани със балсами за душата.

 

И вече тишината не боли,

и няма спомени за срещи и раздели,

а кой кого обичал е преди -

e звезден прах в очите на Венера.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Дани!
  • Привет! Все такива остроумни ги пишеш! Поезията ти е много фина и интелигентна! В санаториуми за чувствителни души бих отишъл, но...ще почакам още малко. Ами то...ТАМ нищо не боли...за какво да ходя всъщност... Но почивката е пълна. Поздрав!
  • "въздушни бани със балсами за душата"
    ........................................................
    Колко хубаво щеше да е, ако животът беше само щастие,
    любов и сбъднати мечти... Но уви, в него има и много
    други неща, от които боли... (за съжаление), но все
    пак животът е усилие, което винаги си струва, нали?!
    Много хубав, оригинално сътворен стих с актуално послание!
    Много ми хареса! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • И тази тишина си япредаваш по своему,но аз се съгласявам винаги с твоята представа,все успяваш да ме убедиш,че може да се види и така!Прочетох с удоволствие!!!!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...