Същата
Някога, някога, толкова някога, че питам се:
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно,
но то е от опита, променящ всичко налично.
Сърцето е същото, макар помъдряло,
но още вълнува се и даже още е цяло!
Косите се същите, макар пожълтели
и веят се сякаш цвета си показват - зрели.
Най-важен е хъсът, а той е безкраен,
напред все ме тегли, там към безкрая!
13. 0 5. 2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
