Същата

Някога, някога, толкова някога, че питам се:

Аз ли съм това?

Макар че духът е същият и усмихвам се:

Колкото - толкова, каквото - такова!

Очите са същите, макар да виждат различно,

но то е от опита, променящ всичко налично.

Сърцето е същото, макар помъдряло,

но още вълнува се и даже още е цяло!

Косите се същите, макар пожълтели

и веят се сякаш цвета си показват - зрели.

Най-важен е хъсът, а той е безкраен,

напред все ме тегли, там към безкрая!

13. 0 5. 2022 г.