Сатен
816
0
0
И гледам те още омаяна
от твоя аромат,
и дишам опиянена
от парфюма твой.
И спокойно лягам „изгубена"
в погледа ти кафяв.
И сънувам те изгаряща
от ласките ти минали.
И губя си мислите,
изморена от дневна светлина,
а луната ме изпива
сякаш съм бутилка с вода.
Но истината убива
и малкото вяра в мен,
и сърцето ми разбива
далеч от черния ни сатен.
Сатен с твоята любов напоен,
вечер, когато крие се всичко.
..........
И дъждът студен отмива болката.
Далеч...
Отново далеч от мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Филт Всички права запазени
