Сатен
820
0
0
И гледам те още омаяна
от твоя аромат,
и дишам опиянена
от парфюма твой.
И спокойно лягам „изгубена"
в погледа ти кафяв.
И сънувам те изгаряща
от ласките ти минали.
И губя си мислите,
изморена от дневна светлина,
а луната ме изпива
сякаш съм бутилка с вода.
Но истината убива
и малкото вяра в мен,
и сърцето ми разбива
далеч от черния ни сатен.
Сатен с твоята любов напоен,
вечер, когато крие се всичко.
..........
И дъждът студен отмива болката.
Далеч...
Отново далеч от мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Филт Все права защищены
