Сатен

30 abr 2009, 18:03

Poesía » De amor

608 0 0

И гледам те още омаяна
от твоя аромат,
и дишам опиянена
от парфюма твой.
И спокойно лягам „изгубена"
в погледа ти кафяв.
И сънувам те изгаряща
от ласките ти минали.
И губя си мислите,
изморена от дневна светлина,
а луната ме изпива
сякаш съм бутилка с вода. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сатен

Искате да прочетете повече?

Propuestas