Стелия (Калина Игнатова)
44 294
9.12.2007 г., 9:01 ч.

Сатенени окови 

  Поезия » Любовна
1284 0 10
 

Завързал сърцето ми

със сатенена панделка,

заспиваш спокоен до мен.

И първата мисъл

щом се събудиш е

да стегнеш възела

с милиметър поне.

Ден подир ден -

не поддава таз панделка,

час подир час се затяга сама -

като обръч стоманен

обвива сърцето ми,

мисълта ми прекършва,

убива съня!

Дали е от обич

или страх,

или ревност?

Все едно,

щом за мене ти трябва въже!

Не искам окови,

дори и сатенени

не искам затвори -

искам само небе!

...

Дали ти е в кърпата вързано

завързаното от страх?

Колко сила ще ти е нужна

да прекършиш

едни крила?

Колко още главата ще блъскаш

в спиралата от въпроси -

Любовта, знай

не можеш

да купиш!

Нито да завържеш Свободата!

© Калина Игнатова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??