9.12.2007 г., 9:01 ч.

Сатенени окови 

  Поезия » Любовна
1368 0 10
Завързал сърцето ми
със сатенена панделка,
заспиваш спокоен до мен.
И първата мисъл
щом се събудиш е
да стегнеш възела
с милиметър поне.
Ден подир ден -
не поддава таз панделка,
час подир час се затяга сама -
като обръч стоманен
обвива сърцето ми, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Игнатова Всички права запазени

Предложения
: ??:??