Стелия (Калина Игнатова)
44 294
Dec 9, 2007, 9:01 AM

Сатенени окови 

  Poetry » Love
1286 0 10
 

Завързал сърцето ми

със сатенена панделка,

заспиваш спокоен до мен.

И първата мисъл

щом се събудиш е

да стегнеш възела

с милиметър поне.

Ден подир ден -

не поддава таз панделка,

час подир час се затяга сама -

като обръч стоманен

обвива сърцето ми,

мисълта ми прекършва,

убива съня!

Дали е от обич

или страх,

или ревност?

Все едно,

щом за мене ти трябва въже!

Не искам окови,

дори и сатенени

не искам затвори -

искам само небе!

...

Дали ти е в кърпата вързано

завързаното от страх?

Колко сила ще ти е нужна

да прекършиш

едни крила?

Колко още главата ще блъскаш

в спиралата от въпроси -

Любовта, знай

не можеш

да купиш!

Нито да завържеш Свободата!

© Калина Игнатова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??