Сатенени окови
Завързал сърцето ми
със сатенена панделка,
заспиваш спокоен до мен.
И първата мисъл
щом се събудиш е
да стегнеш възела
с милиметър поне.
Ден подир ден -
не поддава таз панделка,
час подир час се затяга сама -
като обръч стоманен
обвива сърцето ми,
мисълта ми прекършва,
убива съня!
Дали е от обич
или страх,
или ревност?
Все едно,
щом за мене ти трябва въже!
Не искам окови,
дори и сатенени
не искам затвори -
искам само небе!
...
Дали ти е в кърпата вързано
завързаното от страх?
Колко сила ще ти е нужна
да прекършиш
едни крила?
Колко още главата ще блъскаш
в спиралата от въпроси -
Любовта, знай
не можеш
да купиш!
Нито да завържеш Свободата!
© Калина Игнатова All rights reserved.
