С гръб или с лице
На Ив
Върху релсите,
а всъщност – извън тях.
С гръб към влака
и с лице срещу съдбата.
Струни на китара, пълна с прах,
нервите й – скъсани в ръката.
Сме ли,
или бяхме шепа страх
в коловозите на дните разпилени?
Мънички зърна
без сой и знак
в пъзел безответен
залепени.
Със лице към влака и – очи в очи!
Гняв и сила
заедно събрани.
Погледът си
кой ще отклони?
Ще отскочи – или ще остане...
Влакът е отминал.
Ти стоиш.
Феникс
след нанесените рани.
Релсите оставят две черти,
по лицето на животът ти
издрани.
Маргарита Мартинова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Margarita Martinova Всички права запазени