На Ив

Върху релсите,

а всъщност – извън тях.

С гръб към влака

и с лице срещу съдбата.

Струни на китара, пълна с прах,

нервите й – скъсани в ръката.

Сме ли,

или бяхме шепа страх

в коловозите на дните разпилени?

Мънички зърна

без сой и знак

в пъзел безответен

залепени.

Със лице към влака и – очи в очи!

Гняв и сила

заедно събрани.

Погледът си

кой ще отклони?

Ще отскочи – или ще остане...

Влакът е отминал.

Ти стоиш.

Феникс

след нанесените рани.

Релсите оставят две черти,

по лицето на животът ти

издрани.

Маргарита Мартинова