12.08.2009 г., 12:45

Сбогом

536 0 2

Обичам те, крещя,

твоето име зова,

но теб те няма

и попаднах в дълбока яма -

изгубих и тя те изтръгна от мен,

а аз останах в твоя плен.

За мен си всичко на Земята

готова съм да ти лазя в краката.

Но късно е вече - ти тръгваш

и при мен няма да се върнеш.

Всичко бе един красив сън,

а сега съм сама навън -

гледам как си отиваш

и към мен няма обратно да залитнеш...

крещя, но ти не ме чуваш -

ти вече не ме обичаш.

Сбогом завинаги, любов моя,

аз винаги ще бъда твоя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Веселинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...