Обичам те, крещя,
твоето име зова,
но теб те няма
и попаднах в дълбока яма -
изгубих и тя те изтръгна от мен,
а аз останах в твоя плен.
За мен си всичко на Земята
готова съм да ти лазя в краката.
Но късно е вече - ти тръгваш
и при мен няма да се върнеш.
Всичко бе един красив сън,
а сега съм сама навън -
гледам как си отиваш
и към мен няма обратно да залитнеш...
крещя, но ти не ме чуваш -
ти вече не ме обичаш.
Сбогом завинаги, любов моя,
аз винаги ще бъда твоя!
© Василена Веселинова Всички права запазени