Aug 12, 2009, 12:45 PM

Сбогом

  Poetry
537 0 2

Обичам те, крещя,

твоето име зова,

но теб те няма

и попаднах в дълбока яма -

изгубих и тя те изтръгна от мен,

а аз останах в твоя плен.

За мен си всичко на Земята

готова съм да ти лазя в краката.

Но късно е вече - ти тръгваш

и при мен няма да се върнеш.

Всичко бе един красив сън,

а сега съм сама навън -

гледам как си отиваш

и към мен няма обратно да залитнеш...

крещя, но ти не ме чуваш -

ти вече не ме обичаш.

Сбогом завинаги, любов моя,

аз винаги ще бъда твоя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Веселинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...