Когато всички птици тръгнат си от тук,
сред празни булеварди и разбити улици,
и стрехите привикнат в спомените към дъжда,
и в есента намерим някакъв логичен изход другаде,
два листа ще се спрат преди това,
навярно да си кажат кратко "мили, сбогом"
и монотонно, като спомен от вълшебен шепот,
ще се отворят в жаждата за миг на собствения полет.
И после ще се помнят сякаш цял живот,
защото някога били са като птиците навярно,
а колко са секундите в един момент на истинското щастие,
и колко в любовта ни отредено е това мечтаното. ...