СБОГОМ
нима за мене си мечтал,
нима си искал мен?... Не мисля.
Не мисля, че си ме сънувал, както тебе аз.
Всичко между нас лъжа бе:
думите, прегръдките, целувките дори...
Аз обичах те, мечтаех с теб да бъда постоянно,
вярвах аз като глупачка на всичко, уж казано с любов,
но подигра се ти със мойте чувства, със мен самата...
Вярвай, че за всичко съм ти благодарна,
за цялата онази мъка, за всичките сълзи...
Сега съм силна и обичам друг - не теб,
сега дойде момент и аз да кажа: "Сбогом!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Великова Всички права запазени