26.11.2007 г., 22:49

Сбогом

1.1K 0 5
 

Сбогом

 

             На Баф

 

Мъгла е - защото си незаменим.

Тишина е - защото си неустоим.

Вали - защото ме боли.

Огрява - защото чувство оживява.

 

 

Потегляш към далечната мъгла,

оставил ме във гробна тишина -

навън вали платинен дъжд,

обрисувал в душа студенина.

 

Отпивам от изпразнената чаша

сладка глъдка от вълшебен елексир...

Целувките ти бавно се вгорчават,

белязани от избледняващ спомен.

 

Сбогувам се със бъдещите чувства -

изстрадани преди да съществуват.

Посрещам миналите страсти,

забравени, прокудени и овехтяли.

 

Добре дошла, ЛЮБОВ,

и сбогом, отчаяние...

Добре дошла, Любов,

отворила поредното страдание!

 

 

                                          24.11.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • във любовта винаги има страдание
    поздрав за стиха страхотен е ! 6+
  • Такава си е тя, любовта - и щастие и страдание.
    Поздравления за стиха Бианка.
    Нека твоята обич да е само от щастие.
  • Разкъсва се сърцето след края!
    Никога не забравяй, че има
    птица с бели крила!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Добре дошла, Любов!
    Надявам се без да страдаш повече.
    Поздравления !!!

  • "Мъгла е - защото си незаменим.
    Тишина е - защото си неустоим.
    Вали - защото ме боли.
    Огрява - защото чувство оживява." - ПРЕЛЕСТ!!!

    Поздравления за красивия стих, грабна ме от първото четене!!!
    Шестица за таланта!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...