Сбогом
На Баф
Мъгла е - защото си незаменим.
Тишина е - защото си неустоим.
Вали - защото ме боли.
Огрява - защото чувство оживява.
Потегляш към далечната мъгла,
оставил ме във гробна тишина -
навън вали платинен дъжд,
обрисувал в душа студенина.
Отпивам от изпразнената чаша
сладка глъдка от вълшебен елексир...
Целувките ти бавно се вгорчават,
белязани от избледняващ спомен.
Сбогувам се със бъдещите чувства -
изстрадани преди да съществуват.
Посрещам миналите страсти,
забравени, прокудени и овехтяли.
Добре дошла, ЛЮБОВ,
и сбогом, отчаяние...
Добре дошла, Любов,
отворила поредното страдание!
24.11.2007
© Бианка Тошева Todos los derechos reservados
поздрав за стиха страхотен е ! 6+