Nov 26, 2007, 10:49 PM

Сбогом

  Poetry
1.1K 0 5
 

Сбогом

 

             На Баф

 

Мъгла е - защото си незаменим.

Тишина е - защото си неустоим.

Вали - защото ме боли.

Огрява - защото чувство оживява.

 

 

Потегляш към далечната мъгла,

оставил ме във гробна тишина -

навън вали платинен дъжд,

обрисувал в душа студенина.

 

Отпивам от изпразнената чаша

сладка глъдка от вълшебен елексир...

Целувките ти бавно се вгорчават,

белязани от избледняващ спомен.

 

Сбогувам се със бъдещите чувства -

изстрадани преди да съществуват.

Посрещам миналите страсти,

забравени, прокудени и овехтяли.

 

Добре дошла, ЛЮБОВ,

и сбогом, отчаяние...

Добре дошла, Любов,

отворила поредното страдание!

 

 

                                          24.11.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Тошева All rights reserved.

Comments

Comments

  • във любовта винаги има страдание
    поздрав за стиха страхотен е ! 6+
  • Такава си е тя, любовта - и щастие и страдание.
    Поздравления за стиха Бианка.
    Нека твоята обич да е само от щастие.
  • Разкъсва се сърцето след края!
    Никога не забравяй, че има
    птица с бели крила!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Добре дошла, Любов!
    Надявам се без да страдаш повече.
    Поздравления !!!

  • "Мъгла е - защото си незаменим.
    Тишина е - защото си неустоим.
    Вали - защото ме боли.
    Огрява - защото чувство оживява." - ПРЕЛЕСТ!!!

    Поздравления за красивия стих, грабна ме от първото четене!!!
    Шестица за таланта!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...