Сбогом
Сбогом
Твоите изгарящи очи
не са тъй вечни, както смятах.
Днес по спомените плаках
и разбрах, че времето мълчи -
теб те нямаше сред тях.
Значи, че изгубих те напълно.
Когато сутринта се съмна,
до себе си не те видях.
Като дим от минал огън,
сива сянка си за мене,
изпита и забравена без време,
празна чаша от отрова.
Ненужна вещ си ти, отхвърлена,
която някога ме е сломила,
а днес, сама останала без сила,
се гърчи в самота захвърлена.
Сбогом, моя любов.
Вдигам тост за твоето падане,
за твоето тихо забравяне.
От тебе спасил ме е Бог!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фери Всички права запазени
