Сбогом
Сбогом
Твоите изгарящи очи
не са тъй вечни, както смятах.
Днес по спомените плаках
и разбрах, че времето мълчи -
теб те нямаше сред тях.
Значи, че изгубих те напълно.
Когато сутринта се съмна,
до себе си не те видях.
Като дим от минал огън,
сива сянка си за мене,
изпита и забравена без време,
празна чаша от отрова.
Ненужна вещ си ти, отхвърлена,
която някога ме е сломила,
а днес, сама останала без сила,
се гърчи в самота захвърлена.
Сбогом, моя любов.
Вдигам тост за твоето падане,
за твоето тихо забравяне.
От тебе спасил ме е Бог!
© Фери All rights reserved.
