23.10.2007 г., 10:51

СБОГОМ

1.1K 0 8

   СБОГОМ
  Ще си отидеш ти от тук завинаги,
  за да удавиш любов и истина
  във вял спомен от живота.

  Ще си отида аз от там до някога,
  когато в бяла приказка
  ми бе отнета вярата.

  Ще грее нейде светла изповед
  до нежна сянка на забравата.

  Ще ме прокудят зверовете,
  ще ме проклина майката земя
  да изгоря във огъня,
  да изпепеля и славата.

  Ще плача вечно в истина,
  ще се кълна във мъката,
  бял пламък нямам и ще търся
  до гроба ми на паметник,
  отлят завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е, допада ми!
  • Браво!
    Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Ако не беше толкова тъжно, щях да съм най-щастливия човек, че днес прочетох това стихотворение. Пропито е с такава дълбока и искрена емоция, че разтърсва до болка.
  • Мисля че това стихотворение е едно от малкото които могат да ме разчувства,лично мензатова 6
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...