23.10.2007 г., 10:51

СБОГОМ

1.1K 0 8

   СБОГОМ
  Ще си отидеш ти от тук завинаги,
  за да удавиш любов и истина
  във вял спомен от живота.

  Ще си отида аз от там до някога,
  когато в бяла приказка
  ми бе отнета вярата.

  Ще грее нейде светла изповед
  до нежна сянка на забравата.

  Ще ме прокудят зверовете,
  ще ме проклина майката земя
  да изгоря във огъня,
  да изпепеля и славата.

  Ще плача вечно в истина,
  ще се кълна във мъката,
  бял пламък нямам и ще търся
  до гроба ми на паметник,
  отлят завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е, допада ми!
  • Браво!
    Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Ако не беше толкова тъжно, щях да съм най-щастливия човек, че днес прочетох това стихотворение. Пропито е с такава дълбока и искрена емоция, че разтърсва до болка.
  • Мисля че това стихотворение е едно от малкото които могат да ме разчувства,лично мензатова 6
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...