Oct 23, 2007, 10:51 AM

СБОГОМ

  Poetry
1.1K 0 8

   СБОГОМ
  Ще си отидеш ти от тук завинаги,
  за да удавиш любов и истина
  във вял спомен от живота.

  Ще си отида аз от там до някога,
  когато в бяла приказка
  ми бе отнета вярата.

  Ще грее нейде светла изповед
  до нежна сянка на забравата.

  Ще ме прокудят зверовете,
  ще ме проклина майката земя
  да изгоря във огъня,
  да изпепеля и славата.

  Ще плача вечно в истина,
  ще се кълна във мъката,
  бял пламък нямам и ще търся
  до гроба ми на паметник,
  отлят завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е, допада ми!
  • Браво!
    Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Ако не беше толкова тъжно, щях да съм най-щастливия човек, че днес прочетох това стихотворение. Пропито е с такава дълбока и искрена емоция, че разтърсва до болка.
  • Мисля че това стихотворение е едно от малкото които могат да ме разчувства,лично мензатова 6
  • Хареса ми!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...