23 oct 2007, 10:51

СБОГОМ

  Poesía
1.1K 0 8

   СБОГОМ
  Ще си отидеш ти от тук завинаги,
  за да удавиш любов и истина
  във вял спомен от живота.

  Ще си отида аз от там до някога,
  когато в бяла приказка
  ми бе отнета вярата.

  Ще грее нейде светла изповед
  до нежна сянка на забравата.

  Ще ме прокудят зверовете,
  ще ме проклина майката земя
  да изгоря във огъня,
  да изпепеля и славата.

  Ще плача вечно в истина,
  ще се кълна във мъката,
  бял пламък нямам и ще търся
  до гроба ми на паметник,
  отлят завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво е, допада ми!
  • Браво!
    Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Ако не беше толкова тъжно, щях да съм най-щастливия човек, че днес прочетох това стихотворение. Пропито е с такава дълбока и искрена емоция, че разтърсва до болка.
  • Мисля че това стихотворение е едно от малкото които могат да ме разчувства,лично мензатова 6
  • Хареса ми!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...