23 окт. 2007 г., 10:51

СБОГОМ

1.1K 0 8

   СБОГОМ
  Ще си отидеш ти от тук завинаги,
  за да удавиш любов и истина
  във вял спомен от живота.

  Ще си отида аз от там до някога,
  когато в бяла приказка
  ми бе отнета вярата.

  Ще грее нейде светла изповед
  до нежна сянка на забравата.

  Ще ме прокудят зверовете,
  ще ме проклина майката земя
  да изгоря във огъня,
  да изпепеля и славата.

  Ще плача вечно в истина,
  ще се кълна във мъката,
  бял пламък нямам и ще търся
  до гроба ми на паметник,
  отлят завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво е, допада ми!
  • Браво!
    Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Ако не беше толкова тъжно, щях да съм най-щастливия човек, че днес прочетох това стихотворение. Пропито е с такава дълбока и искрена емоция, че разтърсва до болка.
  • Мисля че това стихотворение е едно от малкото които могат да ме разчувства,лично мензатова 6
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...