СБОГОМ
Ще си отидеш ти от тук завинаги,
за да удавиш любов и истина
във вял спомен от живота.
Ще си отида аз от там до някога,
когато в бяла приказка
ми бе отнета вярата.
Ще грее нейде светла изповед
до нежна сянка на забравата.
Ще ме прокудят зверовете,
ще ме проклина майката земя
да изгоря във огъня,
да изпепеля и славата.
Ще плача вечно в истина,
ще се кълна във мъката,
бял пламък нямам и ще търся
до гроба ми на паметник,
отлят завинаги.
© Елеонора Миладинова Все права защищены