Сбогом, мило мое джипи!
СБОГОМ, МИЛО МОЕ ДЖИПИ!
... щом джипито ме зърна, и ми рече, че хич не му приличам на болник:
– Отивай си! Не си за мен, човече. Не се ли виждаш? Як си като бик! –
прибра си потребителската такса, връз нея взе ми трийсет кинта – кеш,
поне да беше ме запитал как съм! – пък то, да ти е драго да умреш,
почука ми с два пръста по стомаха, натисна ми и слънчевия сплит –
ни кръвно, ни подагра, нито захар, ни Паркинсон, Алцхаймер и бронхит,
туй джипи напоследък ме нервира – щом се събудя с третите петли,
не смея да изпия халба бира, да дръпна серт тютюн – две-три лули,
изгубих си условните рефлекси – да свалям на девойките звезди –
и вече не изглеждам твърде секси, или, поне не тъй – като преди,
по хълмите не викам "Ой-ла-ри-пии!" – и няма, май, какво да правя тук...
Решил съм да го сменям мойто джипи със някоя девойка във Фейсбук!
31 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 8, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
Сменяй го. Девойката ще ти подейства по-благоприятно.
