Сбогом, мило мое джипи!
СБОГОМ, МИЛО МОЕ ДЖИПИ!
... щом джипито ме зърна, и ми рече, че хич не му приличам на болник:
– Отивай си! Не си за мен, човече. Не се ли виждаш? Як си като бик! –
прибра си потребителската такса, връз нея взе ми трийсет кинта – кеш,
поне да беше ме запитал как съм! – пък то, да ти е драго да умреш,
почука ми с два пръста по стомаха, натисна ми и слънчевия сплит –
ни кръвно, ни подагра, нито захар, ни Паркинсон, Алцхаймер и бронхит,
туй джипи напоследък ме нервира – щом се събудя с третите петли,
не смея да изпия халба бира, да дръпна серт тютюн – две-три лули,
изгубих си условните рефлекси – да свалям на девойките звезди –
и вече не изглеждам твърде секси, или, поне не тъй – като преди,
по хълмите не викам "Ой-ла-ри-пии!" – и няма, май, какво да правя тук...
Решил съм да го сменям мойто джипи със някоя девойка във Фейсбук!
31 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 8, 40 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
Сменяй го. Девойката ще ти подейства по-благоприятно.
