Довиждане, скъпо момиче!
Не! Сбогом ти казвам сега!
Достатъчно тичах, кокиче,
към твоята мнима душа.
Достатъчно плаках за нещо,
което бе пълна лъжа...
Любов и вечеря на свещи?
След тези копнежи горя.
Ще помня добрите моменти
и дните, в които узнах,
съзрях и поставих акцента
на всичко, което видях –
на твоите мили очички,
на твоята нежна любов,
в която разтапяше всички
до болка с копнежа суров.
Довиждане, скъпо момиче!
Когато си тръгнеш, плати
за моето мъжко „Обичам!“
и просто отивай си ти!
© Димитър Драганов Всички права запазени